Клас: 7
Ключови понятия:
еволюция, адаптация, организъм
еволюция, адаптация, организъм
Първо проучете различните организми и вижте кои са оцелели най-дълго на нашата планета. Изберете си в ролята на кой от тях бихте влезли, за да оцелеете. В следващите седмици ще се превърнете в избрания от вас организъм. Ще опишете основните си сили и предимства пред другите (на какво разчитате, за да оцелеете – хранене, размножаване, устойчивост на топлина, студ, радиация, химическо замърсяване, изграждане на изкуствени прегради…). Ще се подготвите с идеи как бихте реагирали на различни природни катаклизми.
Участвате в състезание между отделните организми. То преминава през различни фази (земетресение, глобално затопляне, радиация, епидемии, продължителна суша…
След всеки от етапите се постига резултат на база на основните ви силни страни и процесите на адаптация, които сте избрали.
Победител е представителят на организма, който оцелее в най-добро здраве и с най-добри възможности да се размножава занапред.
Друга история
автор: Михаела Тенева
Случва се веднъж на всяка нова ера. Някъде, на стотици хиляди светлинни години оттук, където се намира голямата черна дупка – център на цялата Вселена, се събират представители на всички галактики, съзвездия, планети, комети и звезди, за да проследят и споделят промените, които са им се случили след последната среща. Това е Великият Вселенски Събор, който никой никога не е пропускал. Делегатите от всички планети още с пристигането си записват конкретен ден и час, в който да споделят пред аудиториятакакво се е случило с тяхната планета през последната ера, как се е променила тя и какво ново се е появило по нея. Самите делегати се избират според възможностите им да наблюдават продължително и обективно случващото се на тяхната планета през съответните епохи.
За представител на планетата Земя е избрана една стогодишна костенурка. Понеже е столетница, тя е баба на повечето костенурки, които я наричат Баба Лина. Тя е изпратена за делегат на Великия Вселенски Събор, за да разкаже на всички какво е чула и видяла на Земята и какво е узнала за последните хиляда години. Историите от Земята били винаги много интересни, защото процесите, които се случват там за една ера, са много много динамични. Има сезони, стихии, планини, води, гори, животни, човеци, насекоми и птици, промени, възходи, падения, дни и нощи, тъмнина и светлина, студ и жега. Баба Лина е наблюдавала всичко това един век, а останалото, което ще преразкаже на Събора, е по спомени на нейната баба, която пък знаела за спомените на своята баба, която й разказвала за спомените на баба си, и така до началото на Ерата, когато първите костенурки се появили по планетата Земя.
Притаили дъх, всички делегати очакват появата на баба Лина, която се е забързала към сцената със скоростта на стогодишна костенурка. След един звезден миг тя вече се е настанила удобно в своята коруба и ни разказва следното:
„Още когато бях малко яйце, майка ми разказваше за нашите прадеди. Костенурките са едни от най-старите животни на планетата Земя. Съществували сме още през ерата на динозаврите, нашите гигантски събратя. Те отдавна са изчезнали от земята, но ние сме още тук и сме станали свидетели на множество промени. Преди милиони години климатът на планетата Земя се промени. Повечето динозаври не оцеляха, но ние успяхме заради своята черупка и способността да хибернираме. След динозаврите се появиха други едри животни с козина, птици с пера, мамути и саблезъби тигри. Появиха се и двукраките ходещи, които наричаме хора. Малко след тяхната поява стана много студено и лед скова земята. Ние заспахме своя зимен сън, за да оцелеем. След като се събудихме, разбрахме от други костенурки, че това, което преди е било суша, е станало море, а това, което е било море, е станало планина. Планетата Земя се е преобразила за пореден път. В новия си облик тя постепенно се бе превърнала в дом на хиляди видове животни, птици, растения, насекоми и риби. Дори и двукраките ходещи имаха различен цвят на кожата и очите, различни гнезда, в които спяха и отглеждаха малките си. После двукраките започнаха да правят гнездата си от камък. Бяха открили нещо, което топли и свети – наричаха го огън. Започнаха да правят много големи гнезда, за повече хора. Двукраките се нуждаеха от храна и се бяха научили да отглеждат различни ядливи растения, но много от животните и до днес се жертват, за да заситят хората. Сега гнездата на хората са много, много големи. Хиляди, дори милиони хора отглеждат своите малки в тези гигантски гнезда. Те са успели да се приспособят към горещината, студа, височината и влагата. Гнездата на хората са по цялата планета. Ние, костенурките, продължаваме да съжителстваме мъдро с всички живи същества на планетата Земя, откакто сме се появили преди милиони години; ще бъдем на нея и още толкова. Ние сме хроникьорите, пазители на тайните й.“
Планетата Земя е едно прекрасно място за живот. Ако искате да оцелеете най-дълго на нея, кой организъм ще си изберете да бъдете?
Бихте ли могли да оцелеете в истинската зона на здрача?
Акулите, които ловуват в гората
Проектът може да се осъществи и изцяло дистанционно.
*Проектът „Въпросите са новите отговори“ е част от дейностите на Фондация „Темпо“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Фондация Америка за България по програма „Следващите 10 – в подкрепа на значими идеи през следващите десет години: Онлайн учене“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Фондация „Темпо“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България” или нейните партньори.